Eнотовидно куче

Eнотовидно куче (Nyctereutes procyonoides)

Разпространение

Естествен ареал на енотовидното куче са области на Северо-Източен Индокитай, Китай, Япония и Корейски полуостров. Енотовидното куче е източно-азиатския хищник. Напоследък се среща и у нас, главно в Северна България и Добруджа.

Общи сведения

Цветът на козината на енотовидното куче е кафяво-сив, а отстрани на бузите, по краката и гърдите е черен. Има къса, рунтава опашка.

Начин на живот и хранене

В своя естествен ареал на разпространение енотовидното куче живее в тръстиките край блатата и малките горички. През зимата изпада в зимен сън. То е предимно нощно животно. Когато търси храната си, извършва големи преходи. Яде насекоми, гризачи, жаби, гущери и дребен полезен дивеч. Унищожава мътещи на земята птици, техните яйца и малки.

Размножаване

Брачният период на енотовидното куче е през зимата – при затопляне още през януари – февруари. То образува двойки. Бременността продължава 59-65 дни. Малките (от 5 до 14 и рядко 19) се раждат слепи в някои дупки. Те проглеждат между 9-ия и 10-ия ден и след 2 седмици започват да излизат от дупката. Половата зрелост настъпва на 9-11 месеца.

Стопанско значение

Кожата на енотовидното куче не е ценна, но въпреки това се използва за трофей. Тъй като причинява щети на ловното стопанство, плътността и числеността на популацията му трябва да се регулира периодически.

Източник: Ловен туризъм в България / Янчо Найденов/