Фиш (свирачка)
Фиш (свирачка) (Anas penelope L.)
Разпространение
Видът е повсеместно разпространен в северните части на Европа и Азия. Зимува от Атлантическото крайбрежие в Западна Европа до Средиземноморието, Западното и Северното Черноморско крайбрежие, Каспийско море, Мала Азия, Персийския залив, Индия, Индокитай, Югоизточен Китай и Япония. У нас се среща по време на миграции и зимуване около разнообразни водоеми в цялата страна до около 700 m н.в. Най-висока е числеността на популацията му около Бургаските езера, но се среща и около р. Дунав и езерата Шабла и Дуранкулак.
Описание
По размери видът е по-дребен от зеленоглавката. На дължина му е до 50 сm, а на тегло – от 400 до 970 gr.
При вида има добре изразен полов, сезонен и възрастов диморфизъм.
Описание на мъжките
Мъжките в брачно оперение са с кафеникава глава, със златистожълто чело и теме. Гърбът и слабините са сиви с тъмни напречни вълновидни ивици. Предната част на шията е с винен оттенък. Гърдите, коремът и надопашието са бели, а подопашието и надопашието отстрани – черни.
Крилното огледало е зелено, с метален блясък, оградено отпред и отзад с черни ивици. Надкрилията са бели. В извънбрачно оперение приличат на женските, но главата и шията са по-гъсто напетнени, а надкрилията са бели.
Описание на женските
Женските птици са малко по-дребни от мъжките. Те нямат добре изразен сезонен диморфизъм. Главата им е кафява, изпъстрена с тъмни петънца и щрихи. Останалата част от оперението е сиво-кафява с множество тъмни и светли петна. Гърдите и коремът са бели. Крилното огледало е тъмнокафяво. Надкрилията са светли, изпъстрени с кафяви петънца.
Младите птици приличат на женските, но мъжките са със зелено крилно огледало.
Местообитания
Любимите местообитания на фиша през зимата са сладководните водоеми, гъсто обрасли с крайбрежна растителност.
Храна
Птицата се храни преди всичко с растителна храна.
Биология
Фишът гнезди поединично или на малки групи в плитки сладководни езера, блата и лагуни с единични дървета или редки гори наоколо. Гнездото е във вид на плитка ямичка на сухо място върху земята, близо до водата, добре скрито в храсти или гъста тревна растителност. През април-май снася 7-11 бели до кремаво-жълти яйца. Мъти 24-25 дни. Майката с малките бързо напуска гнездата и ги повежда из водоема.
Ловностопанско значение
Според ловните статистики и таксации, числеността на вида е стабилна, независимо от антропогенната преса и пресушаването на влажните зони. Установено е, че у нас в отделни години зимуват до хиляди птици.
Птиците летят бързо, което прави техният лов динамичен и интересен.
Сроковете за ловуване
Съгласно биологията на вида птицата се отстрелва в периода от 1 октомври до 31 януари. Месото на фиша е вкусно. Когато лети, издава характерен звук, от който е получил наименованието свирачка.
Източник: Ловен туризъм в България / Янчо Найденов/
Последни коментари